22.01.2016 г., 13:54

Събуди ме

501 0 0

Събуди ме

 

Ти прие ме такава, каквато съм.

Неразумна, покорна, себична.

ИзвадИ ме, от дълбокия сън.

Искам теб! Само тебе обичам!

 

И то тъй, че понякога правя

без да искам, безсмислени грешки.

И ей-тъй, нещо за да оправя,

от царица, се превръщам във пешка.

 

Дай ръка. Все така съм заспала

Пепеляшка. И е много студено.

Да довършим нашта приказка бяла.

Пак щастлив ще си! Само със мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...