Събуди ме, когато е свършило времето...
Лети! Лети, мое приказно утро!
Лети към небесата на невинността...
Лети! Че вече може да е късно
да целунеш ръката на мойта душа.
***
В легло от черни рози ще полегна.
Ще затворя очи без страх да заспя.
За последно в сърцето ти аз ще погледна.
И сънища в утрото пак ще градя...
Не плачи, когато спрял е дъхът ми,
стопли посинялата моя ръка.
Затвори очи и във мене повярвай!
Повярвай! Красив е животът в смъртта!
Погали косите ми с цялата обич и нежност,
не мисли за студените, облачни дни!
Събуди ме, когато е свършило времето!...
Сетивата ми чисти със дъх целуни!
... Събуди ме, когато е свършило времето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
