Dec 1, 2007, 8:37 PM

Събуди ме, когато е свършило времето...

  Poetry
910 0 5
 

Лети! Лети, мое приказно утро!

Лети към небесата на невинността...

Лети! Че вече може да е късно

да целунеш ръката на мойта душа.

 

***

 

В легло от черни рози ще полегна.

Ще затворя очи без страх да заспя.

За последно в сърцето ти аз ще погледна.

И сънища в утрото пак ще градя...

 

 

 

Не плачи, когато спрял е дъхът ми,

стопли посинялата моя ръка.

Затвори очи и във мене повярвай!

 Повярвай! Красив е животът в смъртта!

 

 

 

Погали косите ми с цялата обич и нежност,

не мисли за студените, облачни дни!

Събуди ме, когато е свършило времето!...

Сетивата ми чисти със дъх целуни!

 

                                              

 

... Събуди ме, когато е свършило времето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...