1 дек. 2007 г., 20:37

Събуди ме, когато е свършило времето... 

  Поэзия
766 0 5
 

Лети! Лети, мое приказно утро!

Лети към небесата на невинността...

Лети! Че вече може да е късно

да целунеш ръката на мойта душа.

 

***

 

В легло от черни рози ще полегна.

Ще затворя очи без страх да заспя.

За последно в сърцето ти аз ще погледна.

И сънища в утрото пак ще градя...

 

 

 

Не плачи, когато спрял е дъхът ми,

стопли посинялата моя ръка.

Затвори очи и във мене повярвай!

 Повярвай! Красив е животът в смъртта!

 

 

 

Погали косите ми с цялата обич и нежност,

не мисли за студените, облачни дни!

Събуди ме, когато е свършило времето!...

Сетивата ми чисти със дъх целуни!

 

                                              

 

... Събуди ме, когато е свършило времето...

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??