Събуди се
- Събуди се! Чух го тихичко, докато прелитах волно в съня.
Откъде да взема сили, щом сърцето радостно е само в мига?
Как да заповядам на клепачите и да впрегна въображението в юзди,
за да дойде светлината и да вземе от сините ти очи всички искри?
Сгушена в твоите силни ръце, аз отново живея и не секва мойто дихание.
Протягам ръка и докосвам плахо твоята кадифена кожа - това е сънят.
В него ти си някъде до мен и усещам как ме гали нежно по врата
твоят топъл дъх в нощта. Мога ли да пожелая нещо от реалността?
Само там си мой и ничий друг. Само там успявам да се насладя на тях.
На милите ти и изящни черти, на сладките ти и меки малинови устни.
Само там всяка твоя усмивка е родена невинно и без нечисти желания.
И всеки поглед е мил и лишен от похотта. Само там си онзи, мечтания.
- Събуди се! Хубаво е всичко в съня. Но живея по принуда в реалността.
Тук съм пак, отново свита от студ в леглото, няма го топлия му дъх.
Тук съм пак, отново с разбита на пъзел душа, няма го, за да се подредя.
Тук съм, отново на километри от него и съм само нещо далечно отминало.
Вече са бледи онези мили черти, вече нямат сладост малиновите устни.
Невинен с нищо вече не е. Вече нямам право да казвам, че с нещо е мой.
Той си отиде много преди края на съня, но по неволя го изпращам пак.
Пак с всяко следващо утро. Идва и си заминава, безброй пъти – унищожава.
- Хубави са ти очите, някога така ми казваше. Хубави ли са сега? Кажи ми пак!?
Вечер само в звездите гледат мътни и от тях течат сълзите и отмерват миналото.
Заспивам. Ти идваш за тазнощната си прекрасна визита, а след няколко часа
съм вече готова, силна до безсилие, чакам да те изпратя… - Събуди се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Емилова Всички права запазени
ЧНГ 
