Събудихме се
Народът се събуди. Ядосан най-накрая
от тоз живот в заблуди. Смърди, та се не трае.
Опрял е ножът, значи, до съвест и до кокал.
Сега гневът ни крачи и всеки стон и вопъл
превръща се в надежда, площадите изпълва.
Днес слепите проглеждат, а вярата покълва,
нищожно зрънце вяра за светлото в живота.
Че гневни сме без мяра. Не искаме хомота,
във който все ни душат и ни манипулират.
Лъжи стотици слушахме... Сега сами избираме
във цъфналите рани най-сетне пръст да сложим
и толкоз дълго мамени да се надигнем, Боже!
Събудихме се, братя, след толкова години...
Родино, майко свята, за грешките прости ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
