21.10.2009 г., 15:27

Събуждам се

840 0 6

Под топлите лъчи на есента -

последен дъх на миналото лято,

превръщам се на вятър и вода,

на лист отронен, с цвят на старо злато.

 

Мелодия в сърцето ми струи,

причудлив облак става ми пътека,

класическа симфония звучи

в короните на градските дървета.

 

Изпращат ми от слънцето привет

танцуващи крила на пеперуди...

Безшумни стъпки, светъл силует,

света ми пълнят с миг прекрасна лудост,

 

в която всяка дума е искра

и всяка крачка - горд, свободен полет.

Под топлите лъчи на есента

събуждам се. В душата ми е пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...