21.10.2009 г., 15:27

Събуждам се

844 0 6

Под топлите лъчи на есента -

последен дъх на миналото лято,

превръщам се на вятър и вода,

на лист отронен, с цвят на старо злато.

 

Мелодия в сърцето ми струи,

причудлив облак става ми пътека,

класическа симфония звучи

в короните на градските дървета.

 

Изпращат ми от слънцето привет

танцуващи крила на пеперуди...

Безшумни стъпки, светъл силует,

света ми пълнят с миг прекрасна лудост,

 

в която всяка дума е искра

и всяка крачка - горд, свободен полет.

Под топлите лъчи на есента

събуждам се. В душата ми е пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...