Oct 21, 2009, 3:27 PM

Събуждам се

  Poetry
838 0 6

Под топлите лъчи на есента -

последен дъх на миналото лято,

превръщам се на вятър и вода,

на лист отронен, с цвят на старо злато.

 

Мелодия в сърцето ми струи,

причудлив облак става ми пътека,

класическа симфония звучи

в короните на градските дървета.

 

Изпращат ми от слънцето привет

танцуващи крила на пеперуди...

Безшумни стъпки, светъл силует,

света ми пълнят с миг прекрасна лудост,

 

в която всяка дума е искра

и всяка крачка - горд, свободен полет.

Под топлите лъчи на есента

събуждам се. В душата ми е пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...