21 oct 2009, 15:27

Събуждам се

  Poesía
846 0 6

Под топлите лъчи на есента -

последен дъх на миналото лято,

превръщам се на вятър и вода,

на лист отронен, с цвят на старо злато.

 

Мелодия в сърцето ми струи,

причудлив облак става ми пътека,

класическа симфония звучи

в короните на градските дървета.

 

Изпращат ми от слънцето привет

танцуващи крила на пеперуди...

Безшумни стъпки, светъл силует,

света ми пълнят с миг прекрасна лудост,

 

в която всяка дума е искра

и всяка крачка - горд, свободен полет.

Под топлите лъчи на есента

събуждам се. В душата ми е пролет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...