21 oct 2009, 15:27

Събуждам се

  Poesía
847 0 6

Под топлите лъчи на есента -

последен дъх на миналото лято,

превръщам се на вятър и вода,

на лист отронен, с цвят на старо злато.

 

Мелодия в сърцето ми струи,

причудлив облак става ми пътека,

класическа симфония звучи

в короните на градските дървета.

 

Изпращат ми от слънцето привет

танцуващи крила на пеперуди...

Безшумни стъпки, светъл силует,

света ми пълнят с миг прекрасна лудост,

 

в която всяка дума е искра

и всяка крачка - горд, свободен полет.

Под топлите лъчи на есента

събуждам се. В душата ми е пролет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...