Съдба
Тъга в душата ми се свива
и на чувствата ми израз тя намира.
Като нож пронизва ме жестоко
и следи оставя надълбоко.
Животът бил радост и тъга,
но душата е една.
Тя страда по изгубени мечти,
ах, сърцето ми кърви.
С тъга белязала ме е съдбата,
цял живот да страдам аз горката.
Сълзи, тъга, ранена душа...
Три думи и една съдба...
Кой проклел ме е така -
с живот на болка, питам се това?!
Надеждата я няма вече,
отплува като бутилка в морето надалече.
Затворена бутилка с щастие неизживяно,
потъваща на дъното в забрава.
Океан от сълзи, а на дъното мечти...
Защо животът е така несправедлив?
Защо човек се мъчи, докато е жив?
Искам аз това да разбера
и да сложа край на болката една.
Душа, ранена от тъга,
ах, жестока моя ти, съдба!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Димитрова Всички права запазени
