Съдба
Тъга в душата ми се свива
и на чувствата ми израз тя намира.
Като нож пронизва ме жестоко
и следи оставя надълбоко.
Животът бил радост и тъга,
но душата е една.
Тя страда по изгубени мечти,
ах, сърцето ми кърви.
С тъга белязала ме е съдбата,
цял живот да страдам аз горката.
Сълзи, тъга, ранена душа...
Три думи и една съдба...
Кой проклел ме е така -
с живот на болка, питам се това?!
Надеждата я няма вече,
отплува като бутилка в морето надалече.
Затворена бутилка с щастие неизживяно,
потъваща на дъното в забрава.
Океан от сълзи, а на дъното мечти...
Защо животът е така несправедлив?
Защо човек се мъчи, докато е жив?
Искам аз това да разбера
и да сложа край на болката една.
Душа, ранена от тъга,
ах, жестока моя ти, съдба!!!
© Диляна Димитрова All rights reserved.
