СЪДБА!

                   Родих се във бедност, живота бе труден,

                   в съдбата се сблъсках, в живота абсурден.

                   Учих безспирно, за отговор жаден,

                   и въпреки всичко останах си гладен.

                   Сърцето боли ме, съдбата надвива,

                   държавата смуче и бавно убива.

                   Трудя се морно, потта ми тече,

                   но всичко нахалост, оказва се, е.

                   Животът отмина и аз осъзнах,

                   че той всъщност е нива и аз го ора.

                   Плодът, който поникна, друг го обра,

                   за жалост така е - просто съдба!