6.10.2013 г., 22:15

Съдба

711 0 5

Чувам още словата ти мили,

обещания за най-щастливи дни.

Но това били са думи,

казани на много други жени.

 

Но аз няма да тъгувам за това,

не искам да се сещам за  лъжите.

И само миговете изживяни,

ще пазя спомените в своята душа.

 

Буцата в гърлото, души ме.

Камък в сърцето ми тежи.

Болката по-страшна е от всичко,

но вярата в любовта ще ме държи.

 

 

 

 

 

06.10.2013 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щеше да е хубаво, ако паметта ни беше избирателна и помним само хубавите моменти, а горчивите забравяме на мига, нали?!
  • Благодаря, за подкрепата и милите думи !
  • да
    вярата
  • Пази жива вярата в любовта, Лена!
  • "Всяко зло - за добро"- казват старите хора, не тъжи а пиши, усмивката лекува, любовта ще победи !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...