Съдба
1K
0
0
Дърветата на двора са зелени.
Набухналите си глави привеждат
и гледат ме с очи засмени.
А едни към други не поглеждат.
Защо ли, питам се сега?
Защо самите те се не привличат?
И отговарям си сама:
да са самотни, може би, обичат…
А може би в живота е така -
всеки сам за себе си живее.
Всеки има собствена съдба
и за другите се не пилее.
Странни са световните съдби:
уж всеки някого си има,
а винаги оставаме сами
и в душите ни вилнее зима.
А нужна ще е думичка една,
която на сърцето да прилича.
И между нас ще има много топлина,
и всички същества ще се обичат…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анифе Бузгова Всички права запазени
