Едно момиче срещнах аз

и мигом влюбих се тогаз.

С нейните шоколадови очи

ума и разума ми заслепи.

Труден път е извървяла,

много мъки преживяла,

но сърцето ми изгаря,

в този миг да я погаля.

Не се страхувай,

няма да боли,

щом се слеят

нашите души.

В този свят жесток

аз ще бъда бог,

а ти богиня,

и ще властваме двамина.

И нека заиграем

в ритъма на любовта,

и от радост да запеем,

че съдбата ни събра.

Нека волята ми бъде и пребъде,

защото аз така избрах,

с тебе двамата да живеем

и да станем в миг на прах.

Бъдещото поколение

прахта ни ще разпръсне

и чрез тяхната тъга,

ние ще отидем в света на вечността.

Там аз ще ти прошепна

колко много те обичам

и след кратка палава целувка,

ще потънем в забрава.

                                                                                                                                 ПОСВЕТЕНО НА НАИ-СИМПАТИЧНОТО МОМИЧЕ,  КОЕТО СЪМ СРЕЩАЛ

                                                                                                                                                                           МАРИЯ ПЕТРОВА