СЪДБА
Едно момиче срещнах аз
и мигом влюбих се тогаз.
С нейните шоколадови очи
ума и разума ми заслепи.
Труден път е извървяла,
много мъки преживяла,
но сърцето ми изгаря,
в този миг да я погаля.
Не се страхувай,
няма да боли,
щом се слеят
нашите души.
В този свят жесток
аз ще бъда бог,
а ти богиня,
и ще властваме двамина.
И нека заиграем
в ритъма на любовта,
и от радост да запеем,
че съдбата ни събра.
Нека волята ми бъде и пребъде,
защото аз така избрах,
с тебе двамата да живеем
и да станем в миг на прах.
Бъдещото поколение
прахта ни ще разпръсне
и чрез тяхната тъга,
ние ще отидем в света на вечността.
Там аз ще ти прошепна
колко много те обичам
и след кратка палава целувка,
ще потънем в забрава.
ПОСВЕТЕНО НА НАИ-СИМПАТИЧНОТО МОМИЧЕ, КОЕТО СЪМ СРЕЩАЛ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
