5.05.2011 г., 21:31

Съдба

669 0 0

За теб в очите скрила съм небе -
два бели облака, със сълзи пълни.
Валят и сбират се в едно море,
заплашвайки и него да препълни.

За теб в душата скрила съм пожар,
искрите пръскат се и всичко парят.
Горя, вулкан излива в мене жар,
плътта ми огнени езици галят.

За теб в сърцето скрила съм света,
две сенки, две частици от безкрая.
Ти беше мой, но беше и мечта...
която винаги аз тайно ще желая.

За мен ти бе светиня, бе звезда,
за теб аз дадох своята вселена.
Разбрах какво е всъщност любовта.
Това е нашата съдба непроменена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Феникс Феникс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...