Съдба

За теб в очите скрила съм небе -
два бели облака, със сълзи пълни.
Валят и сбират се в едно море,
заплашвайки и него да препълни.

За теб в душата скрила съм пожар,
искрите пръскат се и всичко парят.
Горя, вулкан излива в мене жар,
плътта ми огнени езици галят.

За теб в сърцето скрила съм света,
две сенки, две частици от безкрая.
Ти беше мой, но беше и мечта...
която винаги аз тайно ще желая.

За мен ти бе светиня, бе звезда,
за теб аз дадох своята вселена.
Разбрах какво е всъщност любовта.
Това е нашата съдба непроменена.