RainMann (Михаил Попов)
64 46
29.05.2010 г., 20:02 ч.

Съдба 

  Поезия » Философска
932 0 4

Съдба

 

Велики мисли, от велики хора,
бродят по Земята без опора.
Прикривайки истината
за тези, които страдат,
оставяйки лъжите над фактите да властват.
Сега е трудно да откриеш,
кое е истина, кое - лъжа.
Тъмни мисли ме обземат за края на Света.
Подли хора там говорят,
мислят истината за лъжа,
но идва краят на това.

Продажните души – в миналото те остават,
прогонени в Ада, вечно да ридаят.
Късно е да крия омразата към тях,
освобождавайки гнева си,
аз създавам своя Свят.
Подли хора там говорят,
искат това да е лъжа,
но идва краят на това.
Вече късно е за всичко,
има край и този земен Ад.
Сега стоя над всички,
но не като един от тях.
Търся истината там, където не огрява светлина,
в мрачните части на душата ми,
където крие се Смъртта.

В крайна сметка, тя е моята съдба.

© Михаил Попов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма истина в свят на безпогрещност всичко е илюзия! Без мрачни мисли как си гнидка
  • Посрещай мрака с гордо вдигната глава,Мишо,и бъди различен!
    (не ги мисли тея...диваци...)
  • Strahotno e
  • Просто от любопитство - чела ли си някога тези текстове на Славейков? -
    ”Сърце на сърцата”, “Cis moll”, “Успокоения”, “Фрина”, “Микел Анджело”...

    и щото ме мързи да търся линкове, ето ти един:
    http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14657&Level=2

    дано разбираш защо го правя....

Предложения
: ??:??