Съдба
Седя самотен в тази тъмна нощ,
в небето се взирам и теб съзирам,
твоето красиво лице
как милваха мойте ръце,
твойте коси прекрасни
как галеха ме - страстни...
Защо всичко свърши така?
Явно, съдбата го пожела,
винаги ще те обичам
и в любов ще ти се вричам,
искам да запомниш това -
ти си в моята душа!
в небето се взирам и теб съзирам,
твоето красиво лице
как милваха мойте ръце,
твойте коси прекрасни
как галеха ме - страстни...
Защо всичко свърши така?
Явно, съдбата го пожела,
винаги ще те обичам
и в любов ще ти се вричам,
искам да запомниш това -
ти си в моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Щерев Всички права запазени
