Jun 4, 2008, 8:17 PM

Съдба

Poetry » Love

968 0 4

Седя самотен в тази тъмна нощ,
в небето се взирам и теб съзирам,
твоето красиво лице
как милваха мойте ръце,
твойте коси прекрасни
как галеха ме - страстни...
Защо всичко свърши така?
Явно, съдбата го пожела,
винаги ще те обичам
и в любов ще ти се вричам,
искам да запомниш това -
ти си в моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Stelcho (нййнк)

Браво Све

2008-07-31T12:11:13+03:00
pfff (Чар)

Много е хубавооооооооо

2008-06-11T22:45:01+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Прекрасен стих!Браво,Светльо!Поздрав!

2008-06-07T08:55:13+03:00
есперанзита (Албена Петрова)

Страхотно е много ми хареса

2008-06-04T21:15:21+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0