venkoo (ВЕН Бети)
1 0
19.07.2008 г., 0:05 ч.

Съдба 

  Поезия
597 0 1
Дъждът измива образа ти от прозореца,
покрива го със капчици мъгла.
Разпръсва го сред стъпките на хората
и вятърът отнася го в нощта.

Аз го гоня, след време го настигам.
Със тебе сме пред някаква врата.
Отваряме я и във миг застиваме,
във огледало виждаме света.

Едно дърво изскубнато от корени,
една мечта с отрязани крила.
В една камара вплетени ужасни спомени,
пречупен клон, надвесил се над тях.

И в миг разбираме посланието на съдбата.
Устните шептят: "Обичам те"!
Но продължаваме нататък
и всеки тръгва само по своя път!

© ВЕН Бети Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • След -обичам те- пътят би трябвало да е един и за двама ви,не мислиш ли приятелю? Но все пак поздравления!
Предложения
: ??:??