Съдба

19 июл. 2008 г., 00:05

Поэзия

595 0 1

Дъждът измива образа ти от прозореца,
покрива го със капчици мъгла.
Разпръсва го сред стъпките на хората
и вятърът отнася го в нощта.

Аз го гоня, след време го настигам.
Със тебе сме пред някаква врата.
Отваряме я и във миг застиваме,
във огледало виждаме света.

Едно дърво изскубнато от корени,
една мечта с отрязани крила.
В една камара вплетени ужасни спомени,
пречупен клон, надвесил се над тях.

И в миг разбираме посланието на съдбата.
Устните шептят: "Обичам те"!
Но продължаваме нататък
и всеки тръгва само по своя път!

Съдба

Свързани произведения

Комментарии

Предложения