Съдба
Съдба
В непрестанна борба
с таз моряшка съдба,
се опитвам да я сколасам...
Без да следвам звезда
или чужда следа,
без почивка изграждам! От пясък.
В непрестанна борба,
ден след ден си тека.
Хаотично се щурам. Без блясък.
Даже в тиха вода
не оставям следа -
запокитен от поредния тласък...
На Морето - брега,
на Дървото - върха
със усилие, едвам докосвам.
Нямам страх от деня,
в който вик: "Свобода!",
ще ме стигне под корени... нощем.
В непрестанна борба... ще опитвам!
19.04.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
