Пами (Памела)
111 21
19.05.2007 г., 21:28 ч.

Съдба 

  Поезия
596 0 3
Поисках реванш от съдбата,
помолих я със сълзи на очи -
а тя със злоба завъртя главата,
с презрение отмина ме и друго си реши.
Какъв реванш? - та тя отне ми всичко
онова, което имах и ценях,
отне ми любовта, човека, що обичах,
голям грях бе - но тя дори ми се изсмя.
Душата ми от мъка затрепери,
върви по дяволите, смотана съдба,
от мен махни се, мога и без тебе,
сама ще търся щастието, любовта.

© Памела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Къде си ,Симона ???
    Без теб ,за къде....дай коментар...?
  • Много ми хареса, Пами!
    Само напред!
    Поздрави!
  • Душата ми от мъка затрепери,
    върви по дяволите, смотана съдба,
    от мен махни се, мога и без тебе,
    сама ще търся щастието, любовта.

    Финала ти много ми допадна. Поздравления най-искрени.
Предложения
: ??:??