22.10.2009 г., 22:51

Съдба жестока

842 0 0

Днес блъснах се в нея,

а тя, отново пламенна, красива,

принуди ме в мечти да заживея,

поне за малко истински щастлива!

 

Не исках скоро с нея да се срещна,

страхувах се, боях се безутешно,

след нея пак тъгата трябва да посрещна

и да плача в нощите горещо!

 

Забрави ли съдбата

за наш'та вече остаряла среща!

Сама ще трябва да съм в борбата

и срещу живота да съм аз насреща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Лесидренска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...