Съдба жестока

Poetry » Other

843 0 0

Днес блъснах се в нея,

а тя, отново пламенна, красива,

принуди ме в мечти да заживея,

поне за малко истински щастлива!

Не исках скоро с нея да се срещна,

страхувах се, боях се безутешно,

след нея пак тъгата трябва да посрещна

и да плача в нощите горещо!

Забрави ли съдбата

за наш'та вече остаряла среща!

Сама ще трябва да съм в борбата

и срещу живота да съм аз насреща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0