6.08.2008 г., 16:07

Съдба ли?

814 0 3
Случайно или съдба беше,
но те срещнах за втори път
и влюбих се.
Знаех, че разстоянието е голямо,
но любовтта ми бе по-голяма.
Макар и рядко да се виждахме,
ти бе всеки ден с мен,
в мислите ми.
Когато се будех, първата ми мисъл  бе за теб...
Защо трябваше да се разделяме,
защо трябва да съм сама?!
А болката е голяма.
И сама зная,
че ти си моята 
съдба и, знай,
че ще се срещнем отново все някога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иин Ифейгф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...