Съдба ли?
но те срещнах за втори път
и влюбих се.
Знаех, че разстоянието е голямо,
но любовтта ми бе по-голяма.
Макар и рядко да се виждахме,
ти бе всеки ден с мен,
в мислите ми.
Когато се будех, първата ми мисъл бе за теб...
Защо трябваше да се разделяме,
защо трябва да съм сама?!
А болката е голяма.
И сама зная,
че ти си моята съдба и, знай,
че ще се срещнем отново все някога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иин Ифейгф Всички права запазени
