Aug 6, 2008, 4:07 PM

Съдба ли?

  Poetry
813 0 3
Случайно или съдба беше,
но те срещнах за втори път
и влюбих се.
Знаех, че разстоянието е голямо,
но любовтта ми бе по-голяма.
Макар и рядко да се виждахме,
ти бе всеки ден с мен,
в мислите ми.
Когато се будех, първата ми мисъл  бе за теб...
Защо трябваше да се разделяме,
защо трябва да съм сама?!
А болката е голяма.
И сама зная,
че ти си моята 
съдба и, знай,
че ще се срещнем отново все някога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иин Ифейгф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...