Съдба, познала себе си
По време на нощта, болезнено кафява,
сега, когато нямам време за забрава,
по време на застоя зноен, на отмората,
в стобора сив на пътя, няма я опората.
Бетон,
мечта във зноя,
на лятото болезнен епизод!
Жетон,
изпълнил своя,
коректен избор при залог!
Лавица, прашна със бутилки, матови.
Лъвица пъргава със лапи шантави.
Лъжица не за всяка палава уста.
Това е просто живата, прогизнала, познала себе си съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
