Съдба, познала себе си

Apr 29, 2009, 11:08 PM

Poetry » Phylosophy

557 0 3

По време на нощта, болезнено кафява,
сега, когато нямам време за забрава,
по време на застоя зноен, на отмората,
в стобора сив на пътя, няма я опората.
Бетон,
мечта във зноя,
на лятото болезнен епизод!
Жетон,
изпълнил своя,
коректен избор при залог!
Лавица, прашна със бутилки, матови.
Лъвица пъргава със лапи шантави. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съдба, познала себе си

Want to read more?

Random works