Apr 29, 2009, 11:08 PM

Съдба, познала себе си

640 0 3

По време на нощта, болезнено кафява,

сега, когато нямам време за забрава,

по време на застоя зноен, на отмората,

в стобора сив на пътя, няма я опората.

 

Бетон,

мечта във зноя,

на лятото болезнен епизод!

 

Жетон,

изпълнил своя,

коректен избор при залог!

 

Лавица, прашна със бутилки, матови.

Лъвица пъргава със лапи шантави.

Лъжица не за всяка палава уста.

 

Това е просто живата, прогизнала, познала себе си съдба.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...