Съдбата, Боже, съдбата ме отне
764
0
1
„Аз и ти сме в колелото на съдбата.”
Прекръстих се с молитва към Бога.
Трудно е да бъда жената,
която те обича в чужда, скверна утроба...
--------------------------------------------------------
В ураган от мечти
те търсих, сред хиляди сънища.
С подли, жалки лъжи
стъпки правех по ничиите пътища...
Сакралното за тебе делих,
и сякаш красотата повяхня сама.
Мисли в нишка редих,
като птица на чужди крила.
Вярвах, че съдбата е избрала,
аз да съм грешната за тебе.
И в шепите на сляп художник е подбрала
икебана от спомени за друго време.
И аз, случаен непознат в деня ти,
бродник из улици на разкаяние.
И аз, сянка вечер във съня ти,
като вярващ на разпятие...
Като огън бях и като малка жар,
пробуждах престъпления във тебе.
Можех да паля от леда пожар,
ала мина... мина мойто време...
И сега съм онази, чуждата,
дето себе си кълнеше.
Онази, престъпно лудата,
де’ вековни духове зовеше...
...оная, дето вярваше в древните писма
и живота в картите четеше...
От обичане, де’ отрече се от таз жена,
и от безсилие след нея другите кълнеше.
-------------------------------------------------
Колелото на съдбата ме превзе,
не познала древното послание.
Съдбата, Боже, съдбата ме отне!
А неверника сам поиска своето разпятие!
Прекръстих се с молитва към Бога.
Трудно е да бъда жената,
която те обича в чужда, скверна утроба...
--------------------------------------------------------
В ураган от мечти
те търсих, сред хиляди сънища.
С подли, жалки лъжи
стъпки правех по ничиите пътища...
Сакралното за тебе делих,
и сякаш красотата повяхня сама.
Мисли в нишка редих,
като птица на чужди крила.
Вярвах, че съдбата е избрала,
аз да съм грешната за тебе.
И в шепите на сляп художник е подбрала
икебана от спомени за друго време.
И аз, случаен непознат в деня ти,
бродник из улици на разкаяние.
И аз, сянка вечер във съня ти,
като вярващ на разпятие...
Като огън бях и като малка жар,
пробуждах престъпления във тебе.
Можех да паля от леда пожар,
ала мина... мина мойто време...
И сега съм онази, чуждата,
дето себе си кълнеше.
Онази, престъпно лудата,
де’ вековни духове зовеше...
...оная, дето вярваше в древните писма
и живота в картите четеше...
От обичане, де’ отрече се от таз жена,
и от безсилие след нея другите кълнеше.
-------------------------------------------------
Колелото на съдбата ме превзе,
не познала древното послание.
Съдбата, Боже, съдбата ме отне!
А неверника сам поиска своето разпятие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
