Съдбата злокобна и в Хаос свободни

Вижте небето, навред потъмняло.
Дяволска нощ е, а то - тъй беззвездно.
Душата му черна, там долу заспала,
сега изход търси от черната бездна.

Създаден аз бях да съм негов предвестник,
бродещ из дебри на гъсти гори.
Изпратен да бъда съм негов наместник
и нека тук църквата свята гори.

Тиранин да бъда, това е съдбата.
Честта да владея на мене се пада.
Тръгвам таз вечер, напускам Земята.
Гневът ми ме води по пътя към Ада!

Всичките мъртви от гроба ще вдигна.
Ще палите своята собствена свещ.
Мракът душата ми мъртва задигна
и вече съм Негова простичка вещ.

Погледът мой ще е ваша прокоба.
Всичкото живо аз тук ще затрия.
Всички ще бъдете смачквани роби
и в ада душите ви бавно ще гният.

Христови чеда сте, тъй слаби и жалки.
Негови кукли, покорни слуги.
От църквата ваша ще правя подпалки.
В казана плътта ви греховна ще ври.

Драконът мой е свещен покровител.
На сляпото робство тъй сладко се смее.
Нему поднасям аз вашата гибел
и нека завинаги в Хаос се рея!