Jan 10, 2015, 2:24 PM

Съдбата злокобна и в Хаос свободни

  Poetry
530 0 0

Съдбата злокобна и в Хаос свободни


Вижте небето, навред потъмняло.
Дяволска нощ е, а то - тъй беззвездно.
Душата му черна, там долу заспала,
сега изход търси от черната бездна.


Създаден аз бях да съм негов предвестник,
бродещ из дебри на гъсти гори.
Изпратен да бъда съм негов наместник
и нека тук църквата свята гори.


Тиранин да бъда, това е съдбата.
Честта да владея на мене се пада.
Тръгвам таз вечер, напускам Земята.
Гневът ми ме води по пътя към Ада!


Всичките мъртви от гроба ще вдигна.
Ще палите своята собствена свещ.
Мракът душата ми мъртва задигна
и вече съм Негова простичка вещ.


Погледът мой ще е ваша прокоба.
Всичкото живо аз тук ще затрия.
Всички ще бъдете смачквани роби
и в ада душите ви бавно ще гният.


Христови чеда сте, тъй слаби и жалки.
Негови кукли, покорни слуги.
От църквата ваша ще правя подпалки.
В казана плътта ви греховна ще ври.


Драконът мой е свещен покровител.
На сляпото робство тъй сладко се смее.
Нему поднасям аз вашата гибел
и нека завинаги в Хаос се рея!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Несъществуващ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...