Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти
или открива пориви- мечти.
Поглъща ни в безкрайни лабиринти
или разпалва тлеещи искри.
Съдбата ни обича и наказва.
Препъва ни или ни дава шанс.
Достойнството от дявола предпазва
и ни дарява сигурен аванс.
Съдбата ни разпуска и притяга.
Ту глези ни, ту удря ни шамар.
Тя знае кой момент не ни приляга
и кой е нашият посят кошмар.
Съдбата ни се смее и ни съди,
Прощава, ако съвестта заспи.
Със нейните награди и присъди
животът безвъзвратно си върви...
© Наташа Басарова Всички права запазени