7.02.2024 г., 6:43  

Пътят на съдбата

716 1 0

Съдбата ни прегръща и ранява.

Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.

 

Затваря ни врати и хоризонти
или открива пориви- мечти.
Поглъща ни в безкрайни лабиринти
или разпалва тлеещи искри.

 

Съдбата ни обича и наказва.
Препъва ни или ни дава шанс.
Достойнството от дявола предпазва
и ни дарява сигурен аванс.

 

Съдбата ни разпуска и притяга.
Ту глези ни, ту удря ни шамар.
Тя знае кой момент не ни приляга
и кой е нашият посят кошмар.

 

Съдбата ни се смее и ни съди,
Прощава, ако съвестта заспи.
Със нейните награди и присъди
животът безвъзвратно си върви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...