Съдбовно
Съдбовно
Животът и след обич продължава.
Не е така щастлив и лекомислен,
ала тъгата, казват, отминава
и ставаме по-мъдри и пречистени.
Повярвайте ми, колко много искам
целувките среднощни да забравя.
За него не желая да помислям
и името му веч' не споменавам,
но с гръм и трясък в дните ми лъжливи,
където даже себе си измамих,
че чувствата отдавна са неживи.
Където спрях да помня и "забравих",
дори там аз за миг не спрях да сещам
за всеки жест, усмивка и покана
и вече знам - Съдбата ще ни срещне,
дори да бъде среща нежелана.
И знам - ще го позная по очите,
по онзи негов поглед, само мой.
До пръсване сърцето във гърдите
забило би, познало, че е Той.
Аз мразих го, проклинах и зачерквах,
да го забравя как ли не понечих.
Но грешка е било, не саможертва.
Сега разбрах. Ще го обичам вечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
