3.03.2008 г., 16:26 ч.

Съдът на живота 

  Поезия » Философска
897 0 8

 

    Съдът на живота...

 

Любов ли е, когато ти спира

примряло сърцето -

прескача, препуска,

при звука на гласа му само

или докторът вика припряно?

Едните - романтици - въздишат - Това е любов!

Другите - скептици - крещят - Иди на доктор!

 

Приятелство ли е, когато

боли те и страдаш,

и неуморно се давиш

в сълзите, а плачеш

на чуждото рамо?

Едните - слепите - ти бършат страните!

Другите просто обират трохите!

 

Самота ли е, когато

стоиш  на някой хълм,

загледан нанякъде

или това копнежът е само -

да бъдеш сам!

За едните - ти си безкрайно самотен,

за другите си оставаш неразбран...

 

******

Любов, приятелство,

грешно и правилно...

В съда на живота

кой е съдникът, грешнико,

и кой обвиняем? Едните? Кой?

Другите? Аз или той?

Ти или може би те?

Не! Животът е съдника, братко,

ти само избираш си грешките...

© Диа-непокорна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??