Съжалявам
Зима след зима затъва мойта злина,
тази, която прекърши чужда душа.
Не попита, а над теб връхлетя,
съжалявам за моята тъмна страна.
Плаках дълго, отговарях си сам.
Как успях да раня мечтания блян?
Тишина профуча, сякаш е там,
само за да напомни, че отново съм сам.
© Иван Ценов Всички права запазени