Съживена
Точно, когато последният пламък угасна,
усмивка без фалш огън в сърцето разпали,
малкото момиче вече порасна...
Сляпа ли досега съм била? Очите са спали...
И как нова страница обърнах - не зная,
старата скъсах, хвърлих я безгрижно назад.
А мислех доскоро, че никога не ще дойде краят
и раят ще изстуди спомените от горещия ад.
Поглеждам се и със себе си аз се гордея,
че минах през ада, а останах добра.
С трепет чувам как отново се смея.
Герой пред себе си излязох от тази борба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миряна Венелинова Всички права запазени
