Съживена

21.09.2008 г., 16:26 ч.

Поезия » Любовна

749 0 4

Точно, когато последният пламък угасна,

усмивка без фалш огън в сърцето разпали,

малкото момиче вече порасна...

Сляпа ли досега съм била? Очите са спали...

И как нова страница обърнах - не зная,

старата скъсах, хвърлих я безгрижно назад.

А мислех доскоро, че никога не ще дойде краят

и раят ще изстуди спомените от горещия ад.

Поглеждам се и със себе си аз се гордея,

че минах през ада, а останах добра.

С трепет чувам как отново се смея.

Герой пред себе си излязох от тази борба!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.