Съживена
Точно, когато последният пламък угасна,
усмивка без фалш огън в сърцето разпали,
малкото момиче вече порасна...
Сляпа ли досега съм била? Очите са спали...
И как нова страница обърнах - не зная,
старата скъсах, хвърлих я безгрижно назад.
А мислех доскоро, че никога не ще дойде краят
и раят ще изстуди спомените от горещия ад.
Поглеждам се и със себе си аз се гордея,
че минах през ада, а останах добра.
С трепет чувам как отново се смея.
Герой пред себе си излязох от тази борба!
© Миряна Венелинова All rights reserved.
