21.11.2019 г., 10:18

Съкровено

652 0 0

Съкровено

 

 

Ще ти призная, че най-съкровеното нещо,
което в сърцето си пазя си ти.
А то - като слънце, през деня е горещо,
а нощем над съня ти бди под букет от звезди.

 

Ще те пазя, тук, между моите вени,
защото без теб не мога да дишам.
Сърцето отмерва дни споделени,
не спира - знае, че те обичам.

 

И когато светът навън вече заспива
и с тишина се завивам почти до гърдите.
Твоята обич пред мен се разкрива,
аз и ти, под букет от звездите.

 

 

Явор Перфанов
20.11.2019 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...