Nov 21, 2019, 10:18 AM

Съкровено

  Poetry » Love
656 0 0

Съкровено

 

 

Ще ти призная, че най-съкровеното нещо,
което в сърцето си пазя си ти.
А то - като слънце, през деня е горещо,
а нощем над съня ти бди под букет от звезди.

 

Ще те пазя, тук, между моите вени,
защото без теб не мога да дишам.
Сърцето отмерва дни споделени,
не спира - знае, че те обичам.

 

И когато светът навън вече заспива
и с тишина се завивам почти до гърдите.
Твоята обич пред мен се разкрива,
аз и ти, под букет от звездите.

 

 

Явор Перфанов
20.11.2019 г.
Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...