6.03.2016 г., 21:02 ч.

Сълза 

  Поезия » Любовна
413 0 8

Една сълза, бяла пеперуда

откъсна се и полетя

едва докосна с крила сърцето

и то се сви,дори поспря.

 

Една сълза, болка на Душата

открадна малко светлина

като звездичка блесна и литна в Самотата

стон отронен от Скръбта.

 

 Една сълза, въртоп от чувства

думи неизречени, любов и гняв

от мъката покрита, своя храм напусна

понесла в себе си обидата от нечий грях.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен финал!
  • Запомнящ се край! Завършена мисъл! Бяга ти ритъмът, но поезията не е само ритъм!
  • Сърдечен поздрав, Гавраил! Хареса ми стихотворението ти!
  • Благодаря ви Младен,Анастасия,Рени,Марина,Еси че се отбихте на моята страница.Желая ви слънчеви дни и вдъхновение!
  • Харесах! Аплодисменти!
  • !!!
  • Много харесах!
  • Силно стихотворение в твоя труден за подражание стил. Единствено мисля, че на мястото на това "и", във втория куплет, за предпочитане е да стои запетая - заради ритъмни съображения. Поздравление за качествената творба!
    П.П. Проектовариант:

    Една сълзица, болка на Душата
    открадна малко светлина,
    като звездичка блесна, литна в Самотата
    стон отронен от Скръбта.
Предложения
: ??:??