Една сълза, бяла пеперуда
откъсна се и полетя
едва докосна с крила сърцето
и то се сви,дори поспря.
Една сълза, болка на Душата
открадна малко светлина
като звездичка блесна и литна в Самотата
стон отронен от Скръбта.
Една сълза, въртоп от чувства
думи неизречени, любов и гняв
от мъката покрита, своя храм напусна
понесла в себе си обидата от нечий грях.
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
