23.05.2017 г., 11:06

Сълза

597 0 0

Сълза
С.Л.

 

Съдбата събира,
времето разделя.
Намира и свързва души.
Вглъбява ги и побърква,
кара да се реят, 
да не дишат без дъха на другия,
изгарящи от страст.
Караща сърца да бият,
сляти обвързани в едно.
Времето кратко или дълго,
проклето, коварно,
обричащо и даващо.
Копнееш, жадуваш, изгаряш
за тази любов.
Някога дала всичко.
И същата отнела въздуха, 
сега задушаващ.
Раздяла връхлитаща неусетно, 
смазваща и раняваща.
Остава само един.
Един, който се обрича завинаги,
носещ спомените дълбоко
в недрата на своята душа,
ранена, изхвърлена,
още жадуваща и обречена.
Тръпнеща и очакваща,
същата тази любов,
Отново и отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Spas luchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...