Сълза
С.Л.

Съдбата събира,
времето разделя.
Намира и свързва души.
Вглъбява ги и побърква,
кара да се реят, 
да не дишат без дъха на другия,
изгарящи от страст.
Караща сърца да бият,
сляти обвързани в едно.
Времето кратко или дълго,
проклето, коварно,
обричащо и даващо.
Копнееш, жадуваш, изгаряш
за тази любов.
Някога дала всичко.
И същата отнела въздуха, 
сега задушаващ.
Раздяла връхлитаща неусетно, 
смазваща и раняваща.
Остава само един.
Един, който се обрича завинаги,
носещ спомените дълбоко
в недрата на своята душа,
ранена, изхвърлена,
още жадуваща и обречена.
Тръпнеща и очакваща,
същата тази любов,
Отново и отново.