Сълза
Тя тежи
с болката в нея
изплакана
от ранено сърце
пропита
с викът от съмнения
парливо се стича
и мокри лице.
Горчивият вкус
е мъка събрана
солта е мъдрост
на завехнали рани
устните тръпнат
гняв от забрана
на чувства лъжливи,
продажни.
Сянката скритом
сълзата изтрива
усмивка рисува
на тъжно лице
тя знае,времето
всичко отмива
и дните-надежда
от него краде.
Юни,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
