Тя тежи
с болката в нея
изплакана
от ранено сърце
пропита
с викът от съмнения
парливо се стича
и мокри лице.
Горчивият вкус
е мъка събрана
солта е мъдрост
на завехнали рани
устните тръпнат
гняв от забрана
на чувства лъжливи,
продажни.
Сянката скритом
сълзата изтрива
усмивка рисува
на тъжно лице
тя знае,времето
всичко отмива
и дните-надежда
от него краде.
Юни,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
