Сълза пред никого не унизих
Сълза пред никого не унизих,
не съм създадена да плача.
Окрилена и свободна, аз се извисих,
с песента крайлунна да приветствам здрача.
С лъжа никого не съм натровила,
не мога истина да замъглявам.
На сърцето добротата съм отворила,
от никого не вземам, само давам.
Очи за миг не съм откъснала.
Защо да крия красотата?
Парченца от душата си съм пръснала:
дано покълне правотата.
На сянката показах светлината -
всеки заслужава да я види,
не оставям и частичка в тъмнината -
Злото може само да завиди!
не съм създадена да плача.
Окрилена и свободна, аз се извисих,
с песента крайлунна да приветствам здрача.
С лъжа никого не съм натровила,
не мога истина да замъглявам.
На сърцето добротата съм отворила,
от никого не вземам, само давам.
Очи за миг не съм откъснала.
Защо да крия красотата?
Парченца от душата си съм пръснала:
дано покълне правотата.
На сянката показах светлината -
всеки заслужава да я види,
не оставям и частичка в тъмнината -
Злото може само да завиди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
