7.09.2007 г., 11:52

Сълза пред никого не унизих

813 0 19
Сълза пред никого не унизих,
не съм създадена да плача.
Окрилена и свободна, аз се извисих,
с песента крайлунна да приветствам здрача.

С лъжа никого не съм натровила,
не мога истина да замъглявам.
На сърцето добротата съм отворила,
от никого не вземам, само давам.

Очи за миг не съм откъснала.
Защо да крия красотата?
Парченца от душата си съм пръснала:
дано покълне правотата.

На сянката показах светлината -
всеки заслужава да я види,
не оставям и частичка в тъмнината -
Злото може само да завиди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...