7 sept 2007, 11:52

Сълза пред никого не унизих

  Poesía
816 0 19
Сълза пред никого не унизих,
не съм създадена да плача.
Окрилена и свободна, аз се извисих,
с песента крайлунна да приветствам здрача.

С лъжа никого не съм натровила,
не мога истина да замъглявам.
На сърцето добротата съм отворила,
от никого не вземам, само давам.

Очи за миг не съм откъснала.
Защо да крия красотата?
Парченца от душата си съм пръснала:
дано покълне правотата.

На сянката показах светлината -
всеки заслужава да я види,
не оставям и частичка в тъмнината -
Злото може само да завиди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...