Сълзи
Сълзи
Ронят се една след друга
морни, мътните сълзи,
в мокра самота полазват,
бродят сноп разхвърлени лъчи.
Ту просветват, ту умират
в тънка, рохкава мъгла,
заспивайки, душата ми отмиват
лепкави утайки от смъртта...
Черно-бели силуети
се промъкват във воал от дим,
пъплят с хладни пируети
от прозрачно бледен грим
Лунни облаци се спускат
под разлятите зеници,
лумват бурно и препускат
във вихрушка от искрици...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
